Вече живеем в 21 век,

Век на хармония и любов,

Но често се чудя как този луд човек

Може да пее за раздяла и да мисли за горб.

Ей човече, толкова ли си от камък,

Или дървеният кръст ти тежи,

Нима във теб няма искрици от пламък,

Та като айсберг от север лежиш

Нима ежедневието много те тормози,

Нима жената ти е безразлична.

Не те ли безделието отвътре гложди

Че не искаш да имаш живо тличен.

Хабиш си нервите и сърцето,

Като бягаш от естеството

Губиш си енергията като злато

Губиш красотата и отиваш към злото.