С едничък мъж поне да остарея,
в една задружна, проста самота,
край огнена камина да се грея
и с него да се радвам на света.

Безумен дъжд на вънка да с еплиска
прозорецът, размътен да звъни,
и вече нищо, нищо да не искам
от тихите и много дълги дни.

И преданно и чинно да е всичко,
да не изпитвам болка, нито срам,
че е било сърцето ми самичко,
че съм била аз някога сама...